№ 0830 - ЗНАЧЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ

Политически изказвания

Изказванията, които са в състояние да повлияят върху движението на валутните курсове, се появяват по време на различни доклади, семинари, срещи, пресконференции и т.н. (например, срещите на ръководителите на страните от Голямата седморка, пресконференциите след поредното обсъждане на лихвените проценти).

Журналистите на информационните агенции (Reuters, Bloomberg и др.) внимателно следят за подобни изяви и режим на реално време пускат най-горещите изказвания в колонките с новини на своите агенции (т.н. "hot lines" или "hot news"). По силата на въздействие върху пазара тези изказвания могат да се сравнят с икономическите индикатори.

Най-често, датата и времето за едно или друго изказване, са известни. Пазарът се подготвя за тези събития, затова малко преди тяхното настъпване се появяват прогнози или слухове за това какво може да бъде казано и как то може да се изтълкува. Но понякога това става неочаквано за пазара. Тогава на пазара е възможно да започнат силни движения на валутните курсове, които не винаги са предсказуеми.

Така например, след сензационното съобщение за оставката на министъра на финансите на Германия Оскар Лафонтен (Oskar Lafontaine), единната европейска валута (euro) поскъпна спрямо американския долар с 400 пункта само за два часа.

Ако едни или други изказвания носят в себе си дългосрочни последствия (например, възможност за промяна на лихвените проценти, за принципите на формиране на държавния бюджет и др.) то тези движения могат да се превърнат в дългосрочни трендове.

Например, два пъни в годината (зиме и лете) всички пазари внимателно следят за изказванията на управителя на Федералния резерв пред двата банкови комитета на Американския Конгрес (Humphrey Hawkins testimony). В процеса на тези изказвания, участниците в пазара правят опити да намерят в неговите думи даже и най-малкия намек за бъдещото направление на изменение на лихвените проценти в САЩ. В зависимост от това, как участниците в пазара изтълкуват неговите думи, може да се установи един или друг тренд по американския долар.

По отношение на политическите дейци съществува такова понятие като „заговарянето за курса“. Това означава, че в определени моменти от време, когато курса на националната валута достигне нива, които са неблагоприятни за определена държава, те започват да говорят, че по тяхно мнение курса няма да продължи по-нататък, че те няма да допуснат понататъшното движение, че е възможна интервенция и т.н. А доколкото на тези хора се вярва (те вече имат определен авторитет и притежават определени пълномощия), то техните думи започват да оказват непосредствено влияние върху пазара.

Най.често това става след силен и дългосрочен тренд в една посока. Затова след подобни изказвания, търговците могат да решат „да не изкушават повече съдбата“ и да започнат да фиксират печалбите си (да закриват съществуващите си позиции). А това, от своя страна, води до корекция на дадения тренд.

Когато курса действително се намира на критически нива, то след изказванията могат да последват и интервенции на централните банки. А това е много силно по въздействие събитие за пазара - курсът може да премине не една стотица пунктове в посока на интервенцията за кратко време (понякога да няколко минути).

Освен това, интервенцията може да застави участниците в пазара да престанат да откриват позиции в старото ноправление. Това може да доведе до сгромолясване на валутния курс.

Затова е добре валутния търговец постоянно да поддържа и обновява списък с имената на държавните дейци, които най-често се срещат в заглавията на информационните агенции и чието мнение е съществено за пазара.

САЩ:

Председател на Федералния резерв (Federal Reserve Chairman),

Министър на финансите - Лоуренс Самерс (Treasury Secretary Laurence Summers),

Президент на Федералната резервна банка на Нью-Йорке Уильям МакДана (Federal Reserve Bank of New York President William McDonough).

Германия:

Министър на финансите - Ханс Айхель (Finance Minister Hans Eichel),

Президент на Бундесбанк - Ернст Велтеке (Bundesbank President Ernst Welteke),

Екс-президент на Бундесбанк - Ханс Титмейер (Bundesbank Ex-President Hans Tietmeyer),

Главен икономист на Бундесбанк - Херман Ремспергер (Bundesbank chief economist Hermann Remsperger).

Европейски Союз:

Президент на Европейската централна банка - Вим Дуйзенберг (ECB President Wim Duisenberg),

Член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка - Томассо Падоа-Шиоппа (ECB Executive Board member Tomasso Padoa-Schioppa),

Главен икономист на Европейската центральна банка - Отмар Иссинг (ECB Chief Economist Otmar Issing),

Министър на финансите на Холандия - Герит Цалм (Finance Minister Gerrit Zalm).

Япония:

професор в университета Кейто, бивш заместник министр на финансите, "мистър Йена" Еисуке Сакакибара (Keito University professor, Ex-Vice Finance Minister, "Mr Yen" Eisuke Sakakibara),

министър на финансите Киичи Миязава (Finance Minister Kiichi Miyazawa),

завеждащ Агенцията за икономическо планиране Таичи Сакая (Economic Planning Agency Minister Taichi Sakaiya),
управляващ Банката на Япония Масару Хаями (Bank of Japan Governor Masaru Hayami),

завеждащ на международния отдел на министерството на финансите Зембей Мизогучи (The head of the international bureau at Japan's Finance Ministry Zembei Mizoguchi).

Великобритания:

министър на финансите Гордън Браун (Chancellor of Exchequer Gordon Brown),

управляващ Банката на Англия Еди Джордж (Bank of England Governor Eddie George),

член на Комитета по парична политика на Банката на Англия Мервин Кинг (Bank of England Monetary Policy Committee member Mervyn King),

член на Комитета по парична политика на Банката на Англия Уилям Буйтер (Bank of England Monetary Policy Committee member Willem Buiter),

член на Комитета по парична политика на Банката на Англия Джон Викерс (Bank of England Monetary Policy Committee member John Vickers).

Швейцария:

председател на Националната банка на Швейцария Ханс Мейер (Swiss National Bank Chairman Hans Meyer),

главен икономист на Национальната банка на Швейцария Георг Рих (SNB Chief Economist Georg Rich),

член на Управителния съвет на Националната банка на Швейцарии Бруно Гехриг (SNB Governing Board member Bruno Gehrig).

Франция:

министър на финансите Лорент Фабиус (Finance Minister Laurent Fabius),

управляващ Банката на Франция Жан-Клод Трише (Bank of France Governor Jean-Claude Trichet).